Определение

Терминът орбитално заваряване произлиза от латинската дума   ORBIS = орбита. Изразява преди всичко треакторията на движение по време на заваряване. Практиката е наложила значението на термина да бъде - процес на заваряване, при който дъгата изминава поне 360 градуса около обработваното съединение, без да има прекъсване.

Възможности и ограничения

В терминологията на заваряването орбиталното заваряване принадлежи към категорията полуавтоматично (ВИГ) заваряване.

Поради необходимостта от безупречно управление на заварката, орбитално заваряване се практикува преди всичко по метода ВИГ, със съответните правила като: подбор на защитния газ, почистване, заваряемост на специфичните материали и механична устойчивост - натоварване на опън и   огъване.

Орбиталното заваряване се използва, когато се изисква високо качество на заварката. Тези изисквания не се ограничават до механичната якост, а и естетическият вид на заваръчният шев. 

Приложения:

• Химическа промишленост
• Фармацевтична промишленост
• Биотехнологиите
• Питейните водопроводи
• Полупроводниковата промишленост
• Самолетостроенето и производството на космически кораби

Не само заради гладката еднородна външна форма, но преди всичко поради липсата на нужда от изглаждане(обработка), орбиталното заваряване е предпочитано там където има   огънати елементи.

Базирайки се на опита може да се твърди, че 50% от качеството на орбитален заваръчен шев се дължи на   подготовката на материала и на минимизиране на допуските в подготовката.

За орбиталното заваряване са необходими точни стойности на допуска и освен това, колкото по-сложен е процесът, толкова по-тясна трябва да е областта на допуска.

Полевият опит показва, че орбиталното заваряване е изгодно само икономически, там където заварките могат да бъдат направени без заострене и без междина за единичен шев. С напредналите дигитални заваръчни системи, това е възможно до 4мм дебелина на стената, а със заваръчни системи с по-ниски работни възможности (ограничени нива, без синхронизация между пулсиране и    охлаждащото се телоподаващо) до 3 мм.

Подготовката на съединението е елементарна, но изисква високо качество с точно 90 градусов ъгъл към осите на тръбата.

При по-дебели стени е нужно предварително да се обработи съединението, като най-добре е да се направи U-образно скосяване на краищата. Тъй като е много важно да се получи прецизен и гладък (еднообразен) коренен шев, съединението се обработва с фрезовъчна машина, която е фиксирана и съобразена с вътрешният диаметър на тръбата.  

Кога се използва добавъчна тел?

Обикновено се предполага, че материали от неръждаеми стомани с дебелина на стената до 3мм, могат да бъдат заварявани без добавъчна тел. Но за по-големи дебелини се преценява за всеки конкретен случай.

Изключение правят въглеродните стомани, където се препоръчва независимо от дебелината на стената на съединението, винаги да се използва добавъчна тел.